Хистеричният човек обича себе си в партньора ♥ Фриц РИМАН
(Vanity by Auguste Toulmouche (1829-1890)
♥ Хистеричният човек и любовта
Хистеричният човек обича любовта. Той я обича както обича всичко, което е в положение да ускори самочувствието му: възбудата, екстаза, страстта; той обича да доближава върховите точки на прекарването. Ако можем да разгледаме Аполоновото начало като блян на един по-скоро натраплив човек, то Дионисиевото е копнежът на хистеричния. Преодоляващите граници прекарвания го привличат; само че не както при депресивния като отвод от Аз-а, а като разширение на Аз-а, като апотеоз на Аз-а. Ако депресивният човек се опитваше да трансцендира себе си в снемащото границата на Аз-а отдаване и в симбиотичното обединение, то хистеричният се пробва да доближи до такава активност на прекарването, която да му разреши да израсне над самия себе си.
Затова индивидът с хистерични черти е натоварен, буен и изискващ в любовните си връзки. Той търси на първо място удостоверение на самия себе си; той се опиянява от своята обич и от тази на колегата, и вижда в това една от кулминационните точки на живота. Той умее да основава еротична атмосфера и знае по какъв начин да омагьосва, постоянно е занаятчия на еротиката. Хистеричният ловко свири на този инструмент и владее всички негови нюанси – от флирта през кокетството до прелъстяването. Той чудесно знае по какъв начин да даде на колегата възприятието, че е заслужен за обич, нещо, което доста способства за неговия сексапил и съблазън. Той има огромна сугестивна мощ, от която човек мъчно може да се изплъзне — той по този начин безапелационно показва своите достолепия и обаяние, че е мъчно да не му се повярва.
В любовта хистеричният изключително доста залага на упоменатата нагоре мощ на желанието. Той е индивидът на „ veni-vidi-vici “ и превзема крепостта с взлом, а не посредством продължителна блокада. Той умее да поддържа връзка с другия пол; контактът с него в никакъв случай не е отегчителен. Той постоянно обича любовта повече в сравнение с колегата и, изпълнен с любознание и жадност за живот, желае да опознае допустимо най-вече нейни форми и облици. Той обича блясъка и великолепието, празненствата и забавите, постоянно е подготвен да се радостни, а и умее да провежда празници; със своите сексапил, характер, обиграност и директност той нормално е център на вниманието. Единственият смъртен грях е да не го сметнеш заслужен за обич, това той мъчно може да понесе, камо ли да елементарни. С него можеш да предприемеш всичко; колкото по-сензационен е животът, толкоз по-добре – скуката е нещо убийствено, а когато е самичък, тя елементарно го връхлита. Хистеричните са такива – цветни, витални, раздаващи се сътрудници, спонтанни в своите чувствени излияния, способни интензивно да изживяват мига. Те обичат да се любуват, богати са на фикция и гледат на всичко като на игра. Верността не е толкоз значима за тях най-малко собствената; тайните любови имат едно изключително обаяние и основават пространство за сантименталната им фикция.
Колкото повече става дума за истински хистерични структури на личността, толкоз повече се ускорява изискващото държание и се надценява потребността от намиране на удостоверение. Тогава любовната връзка се трансформира в институция, която е нужна на човек за себеутвърждаването му, която непрекъснато би трябвало да показва свидетелства за неговата неустоимост. Защото самочувствието на хистеричните се гради на първо място на такива триумфи, на възхищението, отразено в очите на другия, на биването-желан. Естествено с годините това става все по-трудно, защото тяхната прелест, учредена най-вече на външността, отслабва, и тогава те претърпяват дълбоки рецесии, свързани с възрастта. Хистерикът се нуждае от партньора; само че не тъй като счита, че не е кадърен да живее без него, както депресивният, а като огледало, в което желае да види отразен себе си като заслужен за обич, като средство за повишение на лабилното си самочувствие. Неговият егоизъм, неговата обич към самия себе си се нуждаят от непрестанно потвърждение; по тази причина той елементарно се поддава на ласкателства, на които обича да има вяра. Така че сътрудникът му е нужен на първо място, с цел да го твърди в неговия сексапил, красота, значителност и други достолепия. Затова той е податлив към нарцистичен избор на партньор; само че не поради страха от „ напълно особеното “ в противоположния пол, както шизодният, а тъй като търси в колегата нещо допустимо най-подобно на самия себе си, тъй като желае да открива себе си и да обича себе си в колегата.
Нерядко обаче някои хистерични представители и на двата пола търсят незабележими сътрудници, спрямо които те наподобяват още по-блестящи, и които безусловно им се възхищават. Това припомня на баснята за пауна, който желал да се ожени за една елементарна кокошка; в съвета служителката сврака изразила своето удивление от събитието, че един толкоз превъзходен паун желае да подписа брак с неугледната кокошка, на което той отвърнал тържествено: „ аз и моята жена ме обичаме до лудост. “
Такива връзки, стъпили крепко на желанието за намиране на удостоверение, естествено никога не са устойчиви на кризи; сътрудникът надали е в положение изцяло да задоволява тези потребности. Тогава човек си търси нов сътрудник, с който се разиграва същата история. Към тази група спадат отявлените донжуани и мъжемелачките, които като че ли колекционират скалпове и чието самочувствие зависи от броя на техните жертви; за тях любовта е единствено една игра, в която те непременно би трябвало да завоюват. Тъй като техните любовни искания са прекомерно огромни, животът им е низ от разочарования; неодобрение, прищявки, неприятно въодушевление и недоволства, условие на все нови и нови доказателства за обич, за които не дребна роля играят финансовите благоприятни условия и публичният триумф на колегата, в които хистеричните желаят да се отразят, като че ли са техни лични. И тъй като хистеричният човек извлича самочувствието си съвсем напълно от доказателствата за обич, той е неутолим в това отношение, а средствата и пътищата за тяхното изтръгване са най-разнообразни: сравняване на колегата с другите, които обичат „ същински “; подчертаване на събитието, че някой различен би направил всичко за него; подиуми и буйни упреци, че прекомерно малко му се предлага; реакции като при злополука, когато сътрудникът се дистанцира. Във всичко това постоянно се среща една сложна за разгадаване комбинация от възприятие и прозорливост, тъй че сътрудникът в никакъв случай не знае, къде тъкмо се намира.
Любовният живот на хистеричните хора е усложнен от събитието, че спрямо другите те по-дълго остават закрепени към първите значими фигури от противоположния пол и по-трудно могат да се освободят от идентифицирането с тях. Това се дължи на обстоятелството, че хистерията се появява през последната фаза от детското развиване – приблизително от четвъртата до шестата година, – в която детето, както ще забележим по-нататък, се разпознава със заварените мостри и придобива първите предформи на своята по-късна настройка към личния и другия пол. Принципно съществуват следните благоприятни условия: човек повтаря във връзка с колегата тогавашната си детински-обожаваща или идеализираща настройка към родителя от противоположния пол или към брата или сестрата, и затова чака от него мъжа-мечта или жената-мечта. Или човек придвижва като очакване върху колегата старите разочарования, боязън или ненавист, подбудени от значимите фигури в детството и останали непреработени, затова своя отрицателен опит, тъй че по-късните връзки през цялото време са обременени с предразсъдъка, че мъжете или дамите са такива, каквито сме ги претърпели за пръв път. Тогава човек проектира върху колегата тогавашния облик на бащата или на майката и се настройва към тази своя проекция по същия метод, по който е бил надъхан към праобразите, без да е в положение да оцени заслужено нито колегата, нито своята лична партньорска роля, тъй като е останал заклещен в остарялата си роля на наследник или щерка.
Един идващ образец за зависимостта на хистеричните хора от най-ранните значими фигури, т.е. от техния „ фамилен разказ “, е събитието, че те нерядко попадат в любовни триъгълници, в които несъзнавано повтарят своето състояние сред родителите, което най-често се среща при единствени деца в фамилията. Те попадат в тези любовни триъгълници несъзнателно и като че ли съдбовно, както нормално те се изразяват; такава явно е тяхната участ — всички дами, надлежно мъже, които им харесват, към този момент постоянно са обвързани. В реалност те търсят таман такива обвързани сътрудници, влизат в интимни връзки с тях със съзнанието, че те не са свободни, и по този начин повтарят остарялото съревнование, което като наследник или щерка са имали с бащата, надлежно с майката. Те остават закрепени към това, да нахлуват във връзката на двама сътрудници и да лишават единия от другия, като си съперничат с колегата от техния пол и се пробват да го изместят; в това време обаче те се боят от връзка, в която сътрудникът е свободен, тъй като по този метод към тях биха били отправяни по-сериозни и обвързващи условия.
Трябва да познаваме житейската история на тези хора, с цел да разберем тяхното поведение; те нормално единствено предават по-нататък греховете, които са били осъществени по отношение на тях: в фамилията те са нямали опцията здравословно да разпрострат своята женственост или неустрашимост, прекалено много са били обвързани със фамилията си; или са нямали мостри за развиването на своята полова роля, тъй като са били отхвърлени в нея, или пък тъй като пола в тях е бил пробуден прекомерно рано и несвоевременно, и по този начин мъжкото и женското е констелирано, преди те да са придобили дотолкоз еднаквост и самочувствие, че да могат да развият мъжа или дамата в себе си, затова преди духовно да са съзрели за половото.
От: „ Основни форми на боязън “, Фриц Риман, изд. „ ЛИК “, 2002
Картина: Vanity by Auguste Toulmouche (1829-1890), commons.wikimedia.org
